:22:00
терористична атака във вашата страна
как се почувствахте?
:22:04
- Хайде.
- Добре...
:22:06
Какво почувствахте?
:22:09
Гняв.
:22:12
Уплаха и стрес.
:22:14
- Чувствахте ли се сигурна?
- Не.
:22:17
А на следващия ден,
когато намериха Скуби мъртав...
:22:22
Почуствахте ли някаво облекчение?
:22:24
Върна ли се сигурността?
:22:38
Хората в това здание,
те са се чувствали сигурни...
:22:42
сигурни, както вие се чувствате сега.
:22:49
И тогава, един момент по-късно...
:22:53
В един момент...
:22:58
те са изчезнали завинаги.
:23:08
На нас ни е нужен този
човек, когото да обвиняваме.
:23:15
Ние не искаме други.
:23:17
Ние искаме едно име...
:23:19
и ние го искаме бързо...
:23:22
защото това ни връща сигурността.
:23:28
Ние можем да кажем,
"Това беше един човек...
:23:31
различен от нас.
:23:34
Казахме кой е,
и него го няма вече.
:23:38
И неговите основания,
тях също вече ги няма."
:23:40
Но истината е,
че ние не знаем основанията му.
:23:43
Ние не знаем защо Скуби го е направил,
как е стигнал до това.
:23:46
Можем да претендираме, че знаем--
10 те хиляди за данъци
:23:49
но ние не знаем...
:23:52
и никога няма да узнаем.
:23:56
И въпреки това, ние се чустваме сигурни...