:28:00
те не казват това.
:28:03
Тя трябваше.
:28:10
Някои от тях я познаваха.
:28:17
Те работеха толкова много,
за да могат да ви гледат в очите.
:28:39
Извинявайте.
:28:54
Оставете го сам.
:29:00
Съжалявам.
:29:09
- Виждам колко много ти липсва.
- Понякога има моменти...
:29:12
когато осъзнаваш, че твоя живот
не зависи от теб.
:29:19
Какво можеш да направиш?
:29:24
Мисля, че трябва да имаш вяра.
:29:29
Опитай се да направиш разлика
когато можеш с Грант...
:29:34
с твите студенти.
:29:40
А, ти?
:29:45
Имам моето семейство...
:29:49
и сградите, които
оставям след себе си.
:29:55
Така.
:29:57
Вдигни малко рамото, ОК?