1:16:03
"Африканците няма да могат да дойдат.
Блокирани са в Париж."
1:16:06
"Какво ще правим?"
1:16:08
Така решихме да запишем с музикантите,
които успеем да намерим
1:16:13
Започнахме да разпитваме
1:16:15
Хуан де Маркос ни помогна
1:16:18
Така студиото бързо се напълни с хора
1:16:19
включително с такива имена като
Компай Сегундо, Елиадес Очоа,
1:16:23
Ибрахим Ферер, Амадито Валдес,
1:16:26
Пио Леива, Puntillita и Рубен,
1:16:31
Качао и Барбарито Торес, който свири на мандолина.
1:16:34
Той свиреше в групата, която имах,
1:16:37
а именно той ме привлече тук
1:16:40
Познавах тези хора само от музиката им,
но не знаех дали са все още живи
1:16:45
Рубен Гонсалес дори е нямал пиано
за повече от десет години
1:16:49
Първоначално ни каза, че го мъчи артрит, който
не му позволява да свири, но това не беше вярно
1:16:53
Това е такъв късмет, просто не е за изпускане -
1:16:58
да откриеш, че тези хора са живи и здрави
и продължават да свирят
1:17:03
Въпреки, че някои от тях са малко позабравени,
1:17:04
те са щастливи да свирят,
1:17:06
- и също така са много щедри, защото са готови
да споделят своя талант и знания
1:17:11
Това беше едно невероятно преживяване. От типа неща,
1:17:17
за които съм се подготвял цял живот
1:17:19
Нещо, наистина рядко
1:17:21
Разказах за това усещане и на Хоаким.
Нещо, което може просто някой ден да ти се случва
1:17:30
По пътя отбратно към Лос Анджелис си мислех
колко хубаво би било
1:17:33
да събера всички отново заедно
за един голям концерт
1:17:36
Тогава диска вече беше станал много популярен
и музикантите вече бяха доста заети
1:17:42
Единственото място, където можехме да се съберем беше
1:17:44
залата Carre в Амстердам, за две вечери през април
1:17:49
Всички обаче мечтаехме за Карнеги Хол
1:17:53
Кубинците ме питаха "Кога отиваме в Ню-Йорк,
кога отиваме в Карнеги Хол?"
1:17:58
А аз всъщност въобще не вярвах,
че това може да стане,