:09:03
Тъй че, ето ме тук.
- Страхотно.
:09:07
- Били ли сте в колеж?
- Изкарах една година.
:09:10
Играх в отбора им - "Дивите котки".
:09:13
Страшничко. Какво учехте?
:09:17
Учене ли? Кой да ме подсети за това тогава?
:09:22
Забавно.
:09:24
- Гледай право напред.
- Какво? О, да.
:09:27
Виждаш ли?
:09:31
Мога да зарежа тексаския акцент...
...когато си искам
:09:35
Или пък мога да се глезотя с него.
:09:38
Как правиш избора?
:09:41
Да си кажа направо,
тексаският акцент...
:09:45
не ми вреди пред мадамите.
:09:50
Чат ли си, маце?
:09:55
Иее.
:09:57
Не, не съм се женил.
:10:00
Мм,
:10:03
Изгорях веднъж-дваж.
:10:05
Баща ми ли?
:10:09
Мм, като бях на 12,
на мама й направиха хистеректомия,
:10:14
а той избяга със сестрата.
Не го видях повече.
:10:18
Толкова за баща ми -
Ханк Пекърни.
:10:22
Следващия въпрос?
:10:24
Веднъж играех футбол
в детският отбор в Тексас.
:10:28
Изкълчих си пръста.
:10:30
Мама дойде от публиката
:10:32
и го хвана.
:10:34
Щрак!
И го намести.
:10:36
После шляпна треньора по главата
и му подвикна "Хайде, не бави играта!"
:10:41
Такава си е мама.
:10:44
Все още не мога
да сгъвам този пръст.
:10:48
Добре.
:10:51
Оо.
:10:53
Мечта?
Да имам си мечта.
:10:56
Само че още не знам каква е.