:19:00
Приеми Ванрадж,
той ти е съпруг.
:19:05
Никога няма да мога
да го приема за мой съпруг.
:19:07
Ще трябва да го приемеш.
Защо не носиш мангалсутрата?
:19:13
За теб може да са само черни мъниста,
но в деня в който осъзнаеш стойността им...
:19:19
ще разбереш колко
силни и важни са.
:19:27
За теб може да се важни,
за мен са бреме.
:19:30
Защо не се опиташ
да разбереш?
:19:34
И после Каусаля,
толкова се смях...
:19:38
За какво се смеете?
Споделете шегата.
:19:43
Нищо особено.
Ще тръгвам.
:19:48
Дори не хапна нещо.
:19:50
Няма дори вода да пия в дома
на дъщеря ми или ти ще я хокаш.
:19:54
Разбира се!
Все пак съм и свекърва.
:20:03
Ще отидат на меден месец веднага
щом приключи делото на Ванрадж.
:20:07
Пратете после Нандини в къщи.
- Разбира се.
:20:09
Предай поздрави на съпруга си.
:20:11
Нандини ела.
:20:16
Това са някои
писма от Самир.
:20:19
Писма от Самир?
:20:21
Кога ги е изпратил?
:20:22
Някои преди да се омъжиш,
някои след това.
:20:24
Но се страхувах да ти ги дам.
- Това означава, че тогава Самир е бил там.
:20:31
Трябваше да ми ги дадеш, може би
нещо можеше да се направи.
:20:34
Нямах възможност,
а после вече беше късно.
:20:37
Никога не е късно за любовта.
:20:41
Може би щяхме да се срещнем.
- Самир никога не би се срещнал с теб...
:20:46
защото баща ти го помоли
да не го прави.
:20:50
Той е обещал на татко, но не и аз.
Можех да се срещна с него.
:20:55
Послушай съвета ми
и изгори писмата.