:48:02
Защо мислиш така?
:48:06
Очите ви ми го казват.
:48:10
Не бива да
говоря за такива неща.
:48:24
Имало едно време
един човек на име Малкълм.
:48:27
Той работел с деца.
:48:31
Обичал си работата.
:48:34
Обичал я повече от всичко.
:48:40
Но една вечер разбрал,
:48:42
че е допуснал грешка
с един пациент.
:48:45
На това дете
не можал да помогне.
:48:49
И не може да спре
да мисли за това.
:48:52
Не може да забрави.
:48:57
Оттогава всичко се промени.
:49:01
Той вече не е същия човек.
:49:06
И съпругата му...
:49:08
не харесва това,
в което се е превърнал.
:49:12
Почти не разговарят.
Като непознати са.
:49:18
И ето че един ден Малкълм
срещна прекрасно дете.
:49:22
Едно чудесно момченце.
:49:26
То много му напомня за другото.
:49:31
И Малкълм решава да се опита
да помогне на новото момче,
:49:36
защото има чувството,
че ако помогне на него,
:49:41
все едно е успял
да направи нещо и за другото.
:49:48
Как свършва историята?
:49:52
Не знам.