1:01:01
Видях какво има в бюрото ти,
като чистех.
1:01:04
Имаш ли да ми признаеш нещо?
1:01:09
А за медальона?
1:01:13
Защо постоянно го взимаш?
1:01:19
Беше на баба ти.
1:01:22
Ами ако се счупи?
Знаеш колко ще ми е мъчно.
1:01:27
Ще плачеш, защото много
ти е мъчно за баба.
1:01:31
Точно така.
1:01:37
Понякога хората си мислят,
че губят разни неща,
1:01:43
но всъщност не е така.
Те просто се местят.
1:01:47
Ти ли премести медальона?
1:01:57
Не се ядосвай.
1:02:00
Кой го премести този път?
1:02:02
Може би някой е влязъл у дома,
извадил го е от шкафчето ми
1:02:05
и го е сложил в твоето чекмедже.
1:02:09
Може би.
- Господи! Толкова съм уморена, Коул.
1:02:12
Уморена съм физически,
уморена съм душевно.
1:02:15
Сърцето ми е уморено.
1:02:18
Имам нужда от помощ.
1:02:20
Ако не си забелязал, малкото
ни семейство не върви на добре.
1:02:25
Моля се на Бог,
1:02:27
но сигурно не го правя
както трябва.
1:02:30
Ние трябва взаимно да
отвърнем на молитвите си.
1:02:36
Ако не разговаряме един с друг,
няма да оцелеем.
1:02:43
А сега ми кажи, детето ми.
Няма да се ядосам, миличък.
1:02:47
Ти ли взе медальона?
1:02:58
Не.