1:24:02
Имаме общо минало...
1:24:05
...а това не става за една нощ.
1:24:08
В Месопотамия или Троя...
1:24:10
...има градове, които са построени
върху други градове...
1:24:14
...но аз не искам нов град,
защото си харесвам този.
1:24:17
Знам къде са лекарствата ни...
1:24:19
...и как точно
се събуждаш сутрин.
1:24:23
Ти винаги знаеш, че сутрин съм
тиха и съответно компенсираш.
1:24:27
Това се получава с времето.
1:24:30
По-трудно е, отколкото очаквах...
1:24:33
...но доброто е повече от лошото.
Не бива да се предаваме!
1:24:37
Не заради децата.
1:24:40
Но те са страхотни, нали?
1:24:42
Ние с теб ги създадохме!
Само помисли!
1:24:45
Първо нямаше хора,
а сега вече ги има!
1:24:48
И те пораснаха.
1:24:50
Не мога да кажа на някой непознат
''Джош има твоите ръце''...
1:24:54
...или ''Помниш ли как Ерин повърна
на паметника на Линкълн?''
1:24:58
Ще опитам да се отпусна.
1:25:02
С когото и да живея,
той ще ми къса нервите.
1:25:06
Защо да не ми ги късаш ти?
И аз не съм самото слънчице.
1:25:10
Но имам чувство за ориентация
и поне знам къде е слънцето.
1:25:13
Което не значи, че те критикувам...
1:25:17
...просто това ми е силна страна.
1:25:19
Ти си добър приятел,
а приятели не се намират лесно.
1:25:25
Пишеше го в онази книжка
Мрежата на Шарлота.
1:25:27
Която така хубаво четеш на Ерин.