:17:01
Снощи мама ми показа една
снимка от своята младост.
:17:05
Половината снимка липсваше.
:17:07
Не исках да й казвам, но тази
половина ми липсваше и в живота.
:17:25
Притеснявах се.
:17:28
Мислех, че няма
да ми се обадиш повече.
:17:30
Обадих се веднага, след
като се върнах в Мадрид.
:17:32
Докато беше в Аржентина
:17:34
ти се обаждах сто пъти ...
:17:36
Сигурно грешно съм
си записала телефона.
:17:40
Не съм била в Аржентина.
Ходих в Лакоруна.
:17:53
Какво прави там?
:17:57
Следвах сърцето на своя син.
:18:01
Какво говориш!
Как разбра?
:18:03
Рових се в архивите ...
:18:05
и намерих името
и адреса на реципиента.
:18:08
Не биваше да правиш това.
:18:10
Това може да те побърка!
:18:13
- Погледни ме, по дяволите!
- Знам ...
:18:15
най-добре ще е да напусна
работа и да се махна от Мадрид.
:18:18
- Не съм казала това!
- Но си го мислеше. И си права.
:18:22
Даже няма да си разопаковам багажа.
:18:24
Не си в състояние да пътуваш сама.
:18:28
Трябва да си починеш
и да се възстановиш.
:18:30
Ще остана с теб тази нощ.
:18:32
- После ще дойдеш у нас.
- Искам да остана сама, Мамен.
:18:35
- Бъди разумна.
- Как?!
:18:47
Преди 17 години
пропътувах същия маршрут ...
:18:50
но в обратно направление -
от Барселона в Мадрид.
:18:54
И тогава бягах ...
:18:57
но не бях сама.
:18:59
В мен вече растеше Естебан.