:26:00
Разбери,
:26:02
това е твоята собствена клетка,
:26:04
която те държи в капана
на вечните ограничения.
:26:10
Напусни клетката си, Пайкъл.
:26:14
Освободи се още сега.
:26:29
Отокът скоро ще спадне.
:26:31
Утре дори няма
да ти прави впечатление.
:26:35
Хареса ми.
:26:38
Беше чудесно.
:26:44
Какво става?
Не мога да си движа краката!
:26:47
Процедурата има
:26:48
странични ефекти.
:26:50
То е като да раждаш.
:26:53
Нещо като временна парализа
от кръста надолу.
:26:56
Затова не те заболя.
:26:59
Съвсем скоро ще се възстановиш.
:27:02
Отивам да се измия.
:27:05
А вие се чувствайте като у дома си.
:27:20
Не е необходимо да чакаме
отокът да спадне.
:27:31
Нима ще ме включваш,
докато съм парализиран?
:27:35
Нали искаше да
играеш моята игра?
:27:39
Да, исках. И още искам, но...
:27:41
Тук? Сега?
:27:43
Живеем в динамично време, нали?
:27:47
Това за какво служи?
:27:49
Студено е.
:27:53
Понякога новите портове
са малко тесни.
:27:58
Не искам да те заболи.