:07:01
Знам… знам, че обича
гевречета с масло, а не препечени.
:07:05
- О!
- Колко лично.
:07:07
Знам, че всички цветове
й отиват,
:07:10
но като облече синьо…
:07:13
- M-м-м.
- Като че ли сте стари приятели.
:07:16
Ами, вече четири години работим
заедно в една и съща компания.
:07:20
Прекарваш много време заедно
с някого и се опознавате.
:07:22
Значи няма проблем да станеш,
да отидеш при нея и да я поздравиш.
:07:26
- Не е сама.
Ще я видя утре.
- Добре. O!
:07:29
Хайде, Елиът.
Нека да изясним нещата.
:07:32
- Никога не си говорил с
Алисън Гарднър, нали?
- Разбира се, че съм говорил.
:07:37
- Не каза ли „ексцентричен“?
- O, Елиът, жалък си!
:07:39
Наистина си жалък.
:07:41
Добре. Явно няма да
ме оставите на мира,
докато не отида и не я поздравя.
:07:45
- О, и това ще ви направи щастливи?
:07:48
Мислите, че съм жалък?
:07:52
- Не ме докосвай.
- Давай, тигре.
:07:54
Успех.
:08:01
Ще тръгвам.
Ще се видим по-късно.
:08:03
- Здрасти.
- Здрасти. Познаваме ли се?
:08:07
Надявам се.
:08:09
От четири гоидини
работим заедно в Синедин.
:08:13
Аз съм Елиът Ричардс.
Говорихме си веднъж.
:08:17
Съжалявам.
Не си спомням…
:08:20
Беше през първата седмица
на юни преди три години.
:08:23
Казах, че „вали като из ведро“.
:08:25
Стояхме във фоайето и аз казах,
че „вали като из ведро“.
:08:29
- Валеше.
- Предполагам.
:08:34
А-ми да.
:08:39
Е, пак си говорим.
:08:42
Да.
:08:43
Добре, по-спокойно.
:08:52
Тук съм с приятели и
се чудех дали няма да искаш да…