:59:36
И двамата решихме уравнението и...
:59:41
Keли е събрала две и две.
:59:45
Знаеше, че трябва да ме забрави.
:59:47
Аз събрах две и две,
знаех, че...
:59:51
ще я загубя.
:59:55
Защото никога нямаше да се
измъкна от онзи остров.
1:00:00
Щях да умра там,
1:00:03
напълно сам.
1:00:11
Щях да се разболея или да се
нараня или Бог знае какво.
1:00:18
Единствения избор, който имах,
1:00:23
единственото нещо, което
можех да контролирам
1:00:27
беше кога и как
1:00:31
и къде щеше да се случи това.
1:00:33
Затова... направих въже.
1:00:40
И се качих на върха, за да се обеся.
1:00:47
Но трябваше да
го проверя, нали?
1:00:49
Разбира се.
Нали ме познаваш.
1:00:54
И тежестта на пъна
1:00:56
счупи клона.
1:00:59
И аз... аз...