:49:08
Да ти напомня ли,
че той е един от тях?
:49:11
Е, изглежда сега е един от нас.
:49:22
И така, кой уреди това пътуване?
:49:25
Скоро ще си в земите за гнездене.
:49:28
Като стигна там, ще му дам
да се разбере на Крон.
:49:31
На мен ли го казваш, Ема?
:49:41
Ако можех да заспя дълбоко,
щях да съм на седмото небе.
:49:45
Ако можеше да заспиш толкова дълбоко,
миличък, щеше да си мъртъв.
:49:53
Това растение вирееше
на нашия остров.
:49:57
От него ще се почувстваш по-добре.
:50:08
Защо прави това? Подтиква ги
напред с лъжлива надежда.
:50:14
Именно надеждата
ни доведе чак дотук.
:50:17
Защо не ги остави
да се примирят със съдбата си?
:50:21
Аз приех своята.
:50:23
И каква е твоята съдба?
- Да умра тук.
:50:27
Така стоят нещата.
:50:30
Единствено, ако сам
се предадеш, Брутон.
:50:32
Това е твоят избор,
не твоята съдба.
:50:39
Е, растението ще помогне.