:32:16
Татко...
:32:19
Ако не беше починал,
щяхме да продаваме коли
:32:22
като порядъчните хора.
:32:32
Какво има?
:32:35
Човек се променя за 6 години.
:32:39
Не знам какво е станало с теб,
та ми говориш за порядъчни хора.
:32:44
Ти търсеше лесни пари.
:32:52
Не го правех за парите.
:32:57
Правех го заради колите.
:33:02
Блестящото морскосиньо,
:33:05
слънчево жълто,
:33:07
червено "Марлборо".
:33:12
Сякаш се молеха да ги вдигна.
:33:16
Не можех да откажа.
:33:18
Взимах я...
:33:20
... и отпрашвах към Палм Спрингс.
:33:24
Това ме правеше щастлив.
:33:29
Но скоро след това
започнаха да стрелят по мен,
:33:34
да избиват приятелите ми,
да ги вкарват зад решетките.
:33:38
Не можех да продължавам така.
:33:45
И ни напусна.
:33:48
Вече нямах брат.
:33:51
Сега ми даваш съвети...
:33:54
А аз дори не те познавам.
Сега имам друго семейство.
:33:57
Имам си свои приятели.
Те поне няма да ме изоставят.