:23:02
-Това твоята кола ли е?
-Не, на един мой приятел.
:23:07
Всъщност къде мога да те оставя?
:23:11
Накъде пътуваш?
:23:13
Истамбул.
:23:16
Истамбул?
:23:19
Как така Истамбул?
:23:23
Стана.
:23:25
Какво стана?
:23:27
Магията с пръстена!
Стана!
:23:29
Знам, че звучи напълно лудо и нелогично,
но стана.
:23:33
И къде е щастието ти сега?
:23:35
Тази сутрин отлетя за Турция.
Иска да прекара там почивката си.
:23:40
И всичко, което знам е, че в петък точно в 12:00
ще стои на едно място под Босфора ... и ... и ....
:23:44
Юли ... тя е толкова ...
:23:49
-А ти накъде отиваш всъщност?
-Какво?
:23:52
Имам предвид накъде пътуваш?
:23:58
-И аз отивам в Турция.
-Какво?
:24:03
В Истамбул.
:24:15
Знаеш ли, нещата стоят така:
:24:16
Всяко лято стоя на мястото, от където ме взе
и ходя на почивка.
:24:21
Казвам си: отивам там, накъдето ме
отвее вятърът.
:24:24
Първият, който ме вземе, решава накъде
ще пътувам. Разбираш ли ?
:24:27
- И правиш това всяко лято?
-Да.
:24:30
Вече съм попадала на невероятни места
Италия, Испания ...
:24:35
Един път един тип ме взе със себе си до Афганистан.
Трябва да идеш там! Афганистан!
:24:40
-Афганистан?
-Да!
:24:42
-Вълнуващо.
-Да!
:24:44
Човек никога не знае предварително къде ще се озове.
Малко прилича на това да купуваш шоколадови яйца
с изненада.
:24:50
-Аха.
-И тази година е наред Турция! Супер!
:24:54
Никога не съм била в Турция.
Определено ще е много хубаво.
:24:58
Определено.