:49:02
Когато бях малка, ме омайваха.
Беше като да излезеш от квартала...
:49:05
...на космически кораб който те
водеше на друга планета.
:49:11
Какво правиш? Не сме тук.
:49:14
Спирката ти, хайде.
:49:15
Мартин. Какво правиш?
Остави го.
:49:18
-Хайде, спирката ти.
-Какво става?
:49:20
Да не са ви сменили униформите?
:49:23
Другата ми харесваше повече.
:49:27
-Познаваш ли го?
-Той е пиян.
:49:30
Липсваше ми.
:49:43
Това е моята градина.
Съжалявам, малко е разхвърлено.
:49:47
Като бях малка тук играх с Ана,
първото момиче с което се сприятелих.
:49:51
През целият ден бяхме заедно.
:49:53
Аз бях Ланселот а тя Лейди
Guinevere. А това беше замъка.
:49:58
Представяхме си че около него...
:50:00
...има една огромно градина от рози. И
че има вълшебен пръстен скрит в него.
:50:05
И който го намери,
пораства незабавно.
:50:07
Пръстенът беше от консерва.
Един ден Ана си сложи ръката...
:50:11
...в някакви храсти за да го потърси,
и се убоде.
:50:16
Тя каза че е било трън,
но не беше. Беше игла...
:50:20
...и играта ни се развали.
:50:22
Тя умря ли?
:50:24
Не. На нея нещо не й стана.
Но на мен да.
:50:28
Какво?
:50:30
Събудих се.
:50:33
Мечтите ми бяха свършили...
:50:36
...замъка, игрите.
Тук няма рози.
:50:40
Рози растат само в градините ти.
:50:42
Не винаги.
Понякога мечтите се осъществяват.
:50:47
-Ти експерт и на мечти ли си?
-Също.
:50:51
Мечтите и автобуси са моята особеност.