1:34:07
Е, поне ще видите старото
семейно гнездо, момчета.
1:34:11
Там прекарах толкова щастливи
лета под щита на моето
1:34:16
семейство и могъщото
дъбово дърво отпред
1:34:19
с гумата за люлеене,
закачена на него.
1:34:27
Къде е щастливата гума?
1:34:33
Пътят свърши, момчета.
1:34:36
Почакай.
- Да вървим, момчета.
1:34:38
След всичките криволици
това е краят.
1:34:43
Почакайте малко.
1:34:45
Повече не можете да
избягвате съдбата си.
1:34:50
Завържете им ръцете.
- Не можете да го направите точно сега.
1:34:54
Не знаех, че ще водиш и приятел.
1:34:57
Той ще си изчака реда
и ще сподели твоя гроб.
1:35:01
Не може така, губернаторът
току-що ни амнистира.
1:35:05
Казаха го и по радиото.
- Вярно ли е това?
1:35:12
Е, ние нямаме радио.
1:35:17
Пощади ни, Господи.
1:35:24
Ти
1:35:27
Трябва да си идеш вече
1:35:29
В самотната долина
1:35:32
Ти
1:35:36
Уоа, трябва
1:35:42
Не трябва така.
1:35:44
Не е законно.
1:35:45
Законно?
- ...вече да си идеш...
1:35:49
Законът е човешка институция.
1:35:52
Никой друг не може
1:35:56
Да иде вместо теб
1:35:59
Помолете се, нямате много време.