1:10:07
Ще ми кажеш ли какво става?
1:10:09
-Пресякохме собствените си следи.
-Въртяли сме се в кръг?
1:10:11
-Загубихме ли се?
-Слушаите.
1:10:14
-Знаеш ли поне къде сме?
-Слушаите!
1:10:25
Отпред има каньон.
Заобиколих за да спечеля време за мислене.
1:10:29
-Мисля, че трябва да тръгваме .
-Не знам.
1:10:33
Обречени сме.
1:10:36
-Особено с кървящото момиче.
-Какво?
1:10:39
Какво говориш? Тя не е ранена.
1:10:42
Не тя.
1:10:45
Тя.
1:10:54
Ебаваш се!
1:10:56
Мислех, че ще е по-добре
да ме взимат за мъж.
1:10:59
Мислех, че така ще ме оставят намира
вместо да се занимават с мен.
1:11:07
Съжалявам.
1:11:10
Наистина ли кървиш?
1:11:12
Можехте да ме зарежете на кораба.
Затова не се обадих по-рано.
1:11:17
Надушвали са я още
като тръгнахме.
1:11:20
Ако случаино не си забелязала,
те вървят след кръвта.
1:11:22
Така няма да стане.
1:11:26
Трябва да се върнем.
1:11:28
Какво каза?
1:11:31
Ти ни докара тук...
1:11:33
-...и ни направи на товарни животни .
-Сбърках. Признавам.
1:11:36
-Не може ли просто да се върнем на кораба ?
-Не знам .
1:11:39
Чудесен бриз. Открито пространство.
Почва да ми харесва.
1:11:42
Пак ли си се надрусал?
Само се чуй.
1:11:45
Не, правилно. От какво да се страхувам?
1:11:47
Моят живот просто е
димяща купчина лайна.
1:11:50
Аз казвам да вървим. Каньонът е само
200 метра и после е градчето.
1:11:56
Защо не се стегнете,
залепете това дете и да вървим.
1:11:59
-Тя е капитанът. Слушай я.
-Да я слушам?