1:24:01
най-после намира покой и се връща при земята.
1:24:05
Да,
1:24:07
ДА,
1:24:09
да.
1:24:11
Приеми слънцето.
1:24:14
Алвин, моля те бързо прибери...
1:24:16
дървения кол и го сложи там където му е мястото ?
1:24:19
важен е като последен щрих,
1:24:21
да ни напомня
за несъвършенството на плановете които правим.
1:24:24
за всички непредвидени обстоятелства които могат да изникнат,
1:24:27
всеки изпуснат влак,
провалено празненство,
1:24:30
всяка лъжа изречена пред дете.
1:24:59
Нежно.
1:25:03
Работата ни почти приключи.
1:25:06
Нашия собствен филм, нашата рожба
1:25:12
Времето няма да е вече голяма черна точка и да ни притиска.
1:25:16
Вече никой няма да може да ни каже,
1:25:18
"О, трябваше да присъствате."
1:25:23
Защото всъщност, Алвин, ние бяхме.
1:25:29
Ние сме тук - един сред всички който може
да понесе мантията на асистент режисьор?
1:25:39
Ще мога ли да те помоля...
1:25:42
да вземеш плочата под краката ми,
1:25:44
за да увековечим края?
1:25:53
Обърни я