:33:02
''Здравей, Боби.
Ти си някъде там,
:33:05
в проклетото синьо море,
:33:09
пиша това на кутията
от двете възглавници,
:33:12
които тайно купих за нас.
:33:16
Усмихвам се, защото си мисля
:33:18
каква изненада те очаква.
:33:21
Ще се преместим от килията
в ''Гарвановото гнездото''
:33:26
в наша собствена къща.
:33:30
Не е кой знае какво,
:33:32
но трябва да се
започне отнякъде, нали?
:33:38
Винаги ще те обичам, Боби.
:33:40
Цял живот!''
:33:47
-Преча ли ти?
-Не ми пречиш.
:33:50
Ти си роден моряк.
:33:52
Имаш сол в кръвта.
:33:54
Благодаря.
:33:58
Ти си щастлив човек, нали?
:34:01
Може би днес.
:34:03
А кога си нещастен?
:34:04
Като се връщаме у дома.
:34:06
Мислех, че морето е твоя дом.
:34:11
Прав си.
:34:15
Но ако говорим по принцип,
:34:19
домът ми е в
Пенсакола, Флорида.
:34:22
Там живеят бившата
ми жена, Джоди.
:34:24
И децата ми.
:34:27
Никога не съм можел
да живея така, както трябва.
:34:32
Жена.
:34:34
Деца.
:34:35
Къща и мебели.
:34:38
А днес защо си щастлив?
:34:40
Хващаш ме в добър момент.
:34:43
Правя това, за което съм роден.
:34:46
А този път имам усещането,
че ще го направя още по-добре.
:34:50
Ами ти?
:34:53
Аз имам жена, без която не мога.
:34:56
Поздравявам те.
:34:59
Но обичам и риболова.