1:07:00
Избягваш ли ни, Дейвид?
1:07:03
Възмущаваш ли се от живота си?
1:07:07
Искам да кажа, имаше много други неща,
които можеше да правиш след колежа.
1:07:11
Това беше твоят избор.
1:07:18
Знаеш, че каквото и да ни струваше,
щяхме да бъдем заедно...
1:07:20
Никога не бих пожелала
катастрофата.
1:07:23
Това което можеше да правиш физически...
1:07:26
беше подарък.
1:07:28
Никога не съм си пожелалава да изчезне.
1:07:33
Знаеш това, нали?
1:07:39
Имахте две обаждания след като Джозеф
си легна. Едното се включи...
1:07:41
докато аз говорех на другата линия,
но не съм говорила много.
1:07:44
Имаше спешен случай при сестра ми.
Опитала е сама да..свърши нещо
и сега изглежда като, че ли си е завряла главата...
1:07:47
Кой се намеси?
1:07:50
Ами, някой от Ню Йорк...
1:07:52
а, за охранителна работа.
1:07:54
Искат да ви назначат. Не знаех,
че ще се местите в Ню Йорк.
1:07:57
Благодаря, че ми казваш.
1:08:00
Нямяше да се местим всички.
1:08:03
Ох.
1:08:07
Оставих секретаря
да поеме другото обаждане.
1:08:14
Супер.
1:08:27
Хайде да сме честни.
Ние сме в началото...
1:08:31
и не очаквам
ти или аз да променим...
1:08:34
начина си на живот...
1:08:36
заради една среща.
1:08:38
И ако ти заминеш за Ню Йорк,
можем да се потрудим.
1:08:43
Просто ще сме принудени да позабавим темпото.
1:08:46
И в крайна сметка, мисля,
че това определено е по-добре.
1:08:52
Искам да кажа, че това е опит втори,
Дейвид. Не очаквах ние...
1:08:54
да се отнесем.
1:08:59
Но предполагам че"поздравления"
е нещото, което трябва да се каже.