1:03:02
В автомата на автогарата
има доста прилични сандвичи.
1:03:07
Най-добре ме закарай още сега,
защото Карл ще ми заеме мястото.
1:03:12
Карл?
1:03:14
Няма значение.
- Намери маса, Джеймс.
1:03:17
Няма да позволя
най-талантливият ми студент
1:03:21
да се храни с някакви
престояли сандвичи.
1:03:24
Няма да позволя той да спи
на пейка на автогарата.
1:03:28
Влизай вътре!
Аз идвам след малко.
1:03:32
К-А-Р-В-Е-Л.
1:03:35
Да, сигурен съм.
Близо до Скрантън.
1:03:39
Няма такъв град?
1:03:42
Госпожо...
1:03:45
Точно в момента гледам
един жител на Карвел, Пенсилвания.
1:03:49
Той ще се радва да чуе,
1:03:51
че хората от телефонната компания
не подозират за родния му град!
1:03:56
Да не мислите,
че в момента си измислям...
1:04:00
Съжалявам, грешката е моя.
1:04:27
Искаш ли?
- Не, благодаря.
1:04:29
Точно затова
получаваш онези пристъпи.
1:04:32
"Пристъпи"?
1:04:35
Да не сме в пиеса на Тенеси Уилямс?
Това не са пристъпи.
1:04:39
А какво са?
- Не знам.
1:04:43
Неразположения.
1:04:46
Просто се безпокоя за теб.
1:04:54
Безпокой се за себе си.
1:04:58
Къде отиваш?