:05:00
Здрасти, Джордж. Прибрах се.
:05:03
Хайде, прегърни ме.
:05:11
Хайде, Джорджи.
:05:12
Ела при мама.
:05:17
Джордж, ела да прегърнеш мама.
:05:27
В продължение на 10 години
:05:29
баща ми си скъсваше задника от работа
по 14 часа на ден, 7 дни в седмицата.
:05:33
He му пукаше. Само да бяхме щастливи.
:05:36
Добре, какво трябва да направя?
:05:39
Но накрая, не изкарваше достатъчно.
:05:41
Бавно, но сигурно загубихме
всичко. Разорихме се.
:05:47
Да си купим сладолед.
:05:49
В момента не ми е до сладолед.
Какво ще правим?
:05:53
Всичко ще бъде наред, Джордж.
Всичко ще се оправи. Винаги се оправя.
:05:57
Ще си намеря друга работа.
:05:59
Виж, живота е такъв. Понякога
си на върха, понякога на дъното.
:06:03
Когато си горе, никога не е достатъчно.
:06:06
Когато си долу, си мислиш, че никога вече
няма да се изправиш. Но животът продължава.
:06:10
Запомни това.
Парите не са най-важното, Джордж.
:06:14
Нямат значение. Само изглежда, че имат.
:06:18
Да, бе. Кажи го на мама.
:06:21
Да. Tова ще бъде трудничко.
:06:24
- Тате.
- Какво?
:06:26
Аз ще бъда ли беден?
Не искам никога да съм беден.
:06:29
Tогава няма да бъдеш.
:06:33
Тогава реших, че няма да живея така.
:06:36
Трябваше да отида възможно най-далече.
:06:44
Манхатън бийч - Калифорния
:06:45
Манхатън бийч - Калифорния Преместих се
в Калифорния през лятото на 1968 с Туна.
:06:46
Преместих се в Калифорния
през лятото на 1968 с Туна.
:06:48
Имахме 300 долара и черен TR-3.
:06:52
Изобщо не беше като вкъщи. Беше рай.
:06:57
Имахме малък апартамент на брега.