:40:00
Уморен съм, Диего. Да си лягаме.
:40:03
Знаеш ли, в моята страна, аз съм "магико".
:40:06
Човек с мечта. Човек на върха.
:40:11
От нищо прави нещо.
:40:15
Имаш ли мечта, Джордж?
:40:17
Щях, ако можех да поспя.
:40:20
Имаш мечта.
:40:22
И може би ще я постигнеш.
:40:26
Но все пак си паднал. Защо?
:40:29
- Защото ме хванаха.
- Не.
:40:33
Падна,
:40:35
защото имаше неподходяща мечта.
:40:46
Какво знаеш за кокаина?
:40:51
Първо, какви самолети имаш?
:40:55
4- местни, едномоторни Чесни.
:40:58
4- местни. Това означава...
:41:03
Колко кила можем да
поместим в тези самолети?
:41:06
Не знам. Сигурно... 100...
:41:08
Денбъри не беше затвор.
Беше училище за престъпления.
:41:12
Влязох като бакалавър по марихуана,
:41:15
излязох с докторат по кокаин.
:41:19
След шестнадесет месеца
:41:21
отново бях свободен човек.
:41:24
Е, не напълно свободен.
:41:26
Условията на гаранцията ми бяха да живея в
къщата на родителите си и да си намеря работа.
:41:31
Диего Делгадо, моля.
:41:34
Бостън Джордж. Днес е добър ден. Излезе ли?
:41:38
- Да, излязох.
- Поздравления. Чаках те.
:41:41
- Как сме?
- Добре.
:41:43
Всичко е идеално. Всичко е уредено.
:41:46
Трябва ли ни самолет? Как става?
:41:48
Намали. Трябва да дойдеш тук.
Всеки да се срещне с другия.
:41:53
Първо ще си повярваме един на друг,
после ще говорим за самолети.
:41:56
Не мога да се махна, Диего.
:41:58
- Хубаво и студено.
- Добре, Поп. Една минути.