:11:00
Къде отиваше?
- Към Зандвурт.
:11:03
Може би не трябва да отиваш там.
:11:05
Какво?
:11:07
Не вярвам в случайностите.
Нищо не е случайно в живота.
:11:11
Дори най-лошото понякога има смисъл.
:11:14
Например аз не трябва повече да карам такси.
:11:29
Малко ще заболи.
:11:34
Странно.
Изглежда дълбока, но няма кръв.
:11:37
Ако си прав, защо той е мъртъв?
:11:41
Какъв смисъл има това?
:11:44
Не знам.
:11:46
Най-лошото е, че вече
не мога да говоря с него.
:11:50
Не съм го виждала от години,
и вече няма да говоря с него.
:11:54
Може би това не е необходимо.
:12:01
Той беше на 65.
Живя добре.
:12:07
"Дора, бъди доволна, той почина леко."
:12:11
Но не съм доволна.
:12:14
Вече не съм тук.
:12:22
Понякога в живота не върви.
Нормално е.
:12:33
Мога ли да полегна някъде?
:12:40
Ще останеш тук ли?
:12:44
Да, ще съм в съседната стая.
- Не имам предвид тук.