:02:00
А-ха. Късно е, нали не те
задържам нещо...?
:02:02
Не, не, няма проблем.
:02:05
Та... какво ще прави Дейвид това лято?
:02:08
- Не знам! Пък и какво ме интересува!
- Какво?
:02:12
Съжалявам, че не ти казах по-рано.
Аз просто...
:02:14
...беше ми малко странно,
разбираш ли?
:02:17
Какво ти...
Не разбирам.
:02:19
Скъсахме.
:02:22
Държеше се сериозно и дръпнато
:02:26
Как така?
Ставаше все по-странен ли?
:02:30
Ами казах ти какъв беше, и...
:02:34
- Чакай малко.
- Луис, 3 часа е, човече..
:02:36
- Утре имам изпит.
- Съжелявам.
:02:38
Ще гледам да съм по-тих.
:02:46
Луис?
:02:49
Извинявай, та какво стана?
:02:53
Все ме гледаше като
че ли... нали се сещаш...
:02:57
мислеше си, че ме познава изцяло...
:02:59
...което очевидно не беше вярно..
:03:02
И започна да плаче,
:03:05
което така да се каже - ускори
нещата още повече...
:03:07
- Накарала си го да заплаче?
- Скъсах с него.
:03:11
Ти не би ли плакал?
:03:13
Слушай, Вена, ти си сладка,
но не чак толкова сладка..
:03:16
Шегувам се.
:03:18
Не съм в настроение да
се прибирам в къщи..
:03:22
Щеше ми се да имам кола,
тогава щях
:03:25
постепенно да стигна до там..
:03:27
Да разпусна малко, нали разбираш?
:03:30
Ако имаше кола, можеше да дойдеш
до Колорадо и да ме вземеш.
:03:35
Можеше да си устроим приключение.
Ние двамата и предното стъкло...
:03:39
- Имам кола.
- Не е вярно.
:03:42
Да, не ти ли казах?
:03:44
- Не.
- Е.. имам.