:10:01
Ладжоджи моля те спри да плачеш...
Моляте спри.
:10:05
Твоите сълзи ще породят
много въпроси у Рохан...
:10:07
за които ние нямаме отговори.
:10:10
Какво да правя Каур?
Какво да направя?
:10:13
Когато видя Рохан,
си мисля още повече за Рахул.
:10:17
Не мислиш ли, че трябва
да му кажем всичко?
:10:22
Как да му кажем?
Яш ни предопреди.
:10:26
Рохан дори не беше в града,
когато Рахул си тръгна...
:10:30
Той нищо не знае.
:10:31
Мисля, че трябва
всичко да му разкажем.
:10:34
И от къде да започнем?
Какво да му кажем?
:10:37
Той дори не знае, че Рахул не е
роден син на Яш и Нандини.
:10:40
Че е осиновен.
:10:59
Рахул беше само на 2 дни, когато
Яш и Нандини го доведоха в къщи.
:11:05
Неговите мънички стъпки оставиха
следа в сърцата на всички ни.
:11:27
Той изпълни целия живот на Нандини
и осъществи мечтата на Яш.
:11:34
9 години по-късно, с твоето раждане...
:11:37
почувствахме, че семейството
ни вече е завършено .
:11:42
Все още си спомням,
когато онзи астролог ни каза...
:11:45
че си се преборил със
самата съдба да се родиш.
:11:49
Че ти ще бъдеш нашата сила.
:11:55
Рахул знаеше ли, че е...?