1:37:00
Мислех, че не ме смяташ
за свой син.
1:37:02
Как можа да си го помислиш?
Как можа?
1:37:07
Аз те доведох в тази къща
за първи път с тези две ръце.
1:37:14
Те направе семействата ни цяло.
Ти сбъдна мечтите ни.
1:37:18
Как можа да си помислиш...?
1:37:20
Мислех, че не ме обичаш...
не ме обичаш.
1:37:26
Много те обичам сине... много.
1:37:33
Просто... не можех да го кажа.
1:37:41
През тези 10г. всеки ден,
всеки миг си мислех за теб.
1:37:44
Толкова много си мислех за теб, че ми искаше да те прегърна...
1:37:48
казвайки ти
колко много те обичам.
1:37:57
Просто... не можех да го кажа.
1:38:05
Гневът на по-възрастните е част...
от тяхната любов.
1:38:11
Взе го толкова присърце
, че се разгневи и напусна дома си...?
1:38:17
А аз дори не те
повиках обранто.
1:38:20
Защо да ме викаш?
Трябваше сам да се върна.
1:38:25
Да...
- Трябваше сам да се върна.
1:38:28
Тогава защо не се върна?
Защо не се върна?
1:38:32
Tова е твоя дом...
Ти си по-големият син в семейството...
1:38:35
Ти си мой син... мой син.
1:38:41
Остарях сине.
1:38:50
Остарях.
1:38:55
Поне сега ми прости.
1:38:59
Поне сега ми прости... Поне сега.