:17:03
На косъм по-рано.
:17:05
Той знае, че губи разсъдъка си.
:17:07
И цялото му същество страда от това,
но се хваща здраво за последен път.
:17:13
Това е моментът, в който ти е ясно
какво значи да загубиш себе си.
:17:16
преди да бъдеш напълно изоставен.
:17:20
- Смятам, че сте добър учител.
:17:24
- Благодаря.
:17:26
- Говорите за нещата като
че ви принадлежат. Това е рядкост.
:17:30
И смятам, че вие го знаете.
:17:32
- Шуберт и Шуман са ми любими,
това е всичко.
:17:36
Откакто баща ми умря напълно
побъркан в приюта Стайнхоф,
:17:40
мога лесно да говоря за здрача
на човешкия разум, нали така?
:17:47
- Ако наистина не
искате нищо за ядене,
:17:50
може би ще приемете
нещо за пиене.
:17:54
- Вървете.
:18:04
- Тук трябва да си заслужиш,
това което ядеш.
:18:06
Др. Блонски с манията му за
инструменти е голяма досада.
:18:11
Кажи,
:18:13
този Клемер или както там беше,
изглежда доста отегчителен, нали?
:18:16
- Уолтър учи в технически университет,
:18:19
но неговата музикалност не е по-малка
от техническите му умения
:18:22
както ще се убедите
докато го слушате.
:18:26
Твой ред е Уолтър.
:18:33
- Чичо ми безсрамно преувеличава.
:18:36
След изпълнението на проф. Кохут,
се чувствам двоен дилетант.
:18:40
Смяатах да свиря Опус 33б на Шьонберг,
:18:45
та фалшивите ноти
да минат незабелязани.
:18:49
Не съм много забавен, знам.
:18:51
Но през паузата обсъждах
лудостта на Шуберт и Шуман
:18:55
и този разговор много ме впечатли.
:18:58
Реших да изоставя Шьонберг