:09:01
Наистина съм нищожество.
:09:04
Толкова жертви правя заради теб.
:09:07
Ако беше така,
сега щях да съм в Тахо.
:09:11
И какво щеше да правиш?
:09:15
Да се друсам, предполагам.
:09:18
Ако те помоля да спреш,
ще го направиш ли?
:09:22
Не съм взимал нищо от 2 дни.
:09:26
Полагам усилия.
:09:30
Гордея се с теб.
:09:33
Не си прави труда.
:09:37
И скрий онова...
новото ти лекарство.
:09:44
Може да ми хареса.
:09:56
Веднъж опрях пистолет
в главата на баща ми.
:10:00
Хрумвало ли ти е подобно нещо?
:10:02
Беше в несвяст.
Беше крещял на мама без причина.
:10:06
Месото било недоварено...
Отидох си в стаята,
:10:10
опрях цевта в ухото му...
:10:14
И за пореден път ме достраша.
:10:23
Е, беше въздушен пистолет,
но пак щеше да го заболи.
:10:28
Каза ли нещо?
- Мислех си за мама.
:10:33
Тя не би напуснала баща ми.
:10:35
Помня как веднъж приготвяше
вечерята със слънчеви очила.
:10:39
А навън вече беше тъмно.
Вътре също.
:10:44
Никой не каза ни думичка.
:10:50
Защо не го е напуснала?
:10:53
Сякаш се боеше да живее с него,
:10:57
но животът без него
я плашеше още повече.