:42:26
Как си?
:42:30
Първо на първо,
:42:31
всичко, което говорят са глупости,
големи глупости.
:42:37
Знам, че няма да обърнете внимание.
:42:39
Разбира се.
:42:40
Господи, дори да беше истина
е нещо толкова...
:42:43
ненормално.
:42:45
Но не е истина.
:42:47
Леля ми е обратна,
но какво от това?
:42:49
Да, но аз не съм...
:42:52
Знам
:43:00
Разстроена е.
:43:02
Дай и време.
:43:06
Бедфорд, днес е много черен ден.
:43:14
"Като сянка
:43:15
стои край променящите се
брегове на света.
:43:18
О, Антъни,
:43:20
Антъни, Антъни."
:43:24
Нейният любим умира.
:43:27
Видяхте ли?
:43:29
Затова се моли на слънцето
:43:31
да изпепели всичкият този страх.
Целият свят.
:43:36
Тя се пита...
:43:38
как може нищо в природата да не се променя
:43:40
когато така необикновено са разбити...
:43:43
Чуйте това,
малко по-късно тя казва...
:43:46
"Да остана ли
:43:47
в този мъглив свят,
който без твоето присъствие,
:43:51
не означава нищо?"
:43:53
Нищо.
:43:55
Това ми харесва.
:43:57
И малко по-късно добавя...