:42:00
Стоун ме извика в болницата--
:42:02
каза че иска да ме види...
:42:03
че е спешно.
:42:05
Забавиха го.
:42:07
Позволих си да приготвя обяда.
:42:09
-Можеш ли да останеш?
-Разбира се.
:42:11
Чудесно. Ела..
:42:17
[Смях]
:42:19
Радвам се че се виждаме така.
:42:23
Само двамата
:42:24
Колко време мина?
:42:26
Две години. Юли...
:42:28
когато събираше средства
във Вашингтон.
:42:30
Не вярвах че си спомняш всичко.
:42:33
Нея нощ
всички се влюбиха в теб.
:42:34
Всички освен теб.
:42:36
Беше ти трудно да говориш с мен.
:42:37
'Чао, Габриела'' и шшшт .
:42:39
Беше обкръжена от почитатели.
:42:41
Освен това винаги съм те обичал.
:42:44
Защо, Дейвид?
:42:45
Колко мило.
:42:46
Никога не съм си мислела
че можеш да се разнежиш/
:42:49
Може ли да те попитам нещо?
:42:53
Наред ли е всичко
между теб и Стоун?
:42:57
Ех, какъв въпрос.
:42:59
Разбира се/
:43:01
Фондацията ми има огромен успех...
:43:03
заради него.
:43:05
Знаеш ли колко килокрами храна
:43:06
пращаме на гладуващите
всяка година?
:43:09
Над 500 милиона.
:43:13
Но щастлива ли си?
:43:16
Щастлива, щастлива, щастлива ?
:43:17
Che cos'e felice?
:43:21
Габриела...
:43:22
Страхувам се за теб.
:43:24
Защо?
:43:27
Изглежда, че всеки който застане...
:43:31
на пътя на Стоун...
:43:36
Умира?
:43:40
Ти си луд.
:43:41
Може би.
:43:44
Може би.
:43:45
Но искам да се пазиш.
:43:47
Защо?
:43:48
Да си отврях очите на четири.
:43:51
Ще го направиш ли за мен?
:43:55
Моле те.