:09:00
Искам да знам дали са щастливи...
:09:03
защото, ако са щастливи, искам да ги нараня.
:09:07
Това ли е всичко, Сал?
:09:10
Да, г-це Пенъс.
:09:22
Още една година отмина.
:09:25
С нетърпение ще си тръгна.
:09:26
Това училище се разпада стая по стая.
:09:29
Не мислиш ли, че след 20 години...
:09:30
ще ти липсва поне малко?
:09:32
Шегуваш ли се?
:09:33
Заминавам си оттук.
:09:37
Шегувам се.
:09:39
Не, не, не. Единственото, което ще ми липсва...
:09:41
ще бъдеш ти.
:09:48
Йо, Реми.
:09:49
За теб съм все още г-ца Пенъс, Ники.
:09:52
Да, добре, г-це Пенъс.
:09:53
Какво става?
:09:54
Нищо особено.
:09:57
Да. Чудех се дали, ъм...
:10:01
дали искаш да излезем някой път някъде?
:10:03
Не.
:10:04
Защо не? Вече не съм ти ученик...
:10:06
какъв е проблема?
:10:08
Проблема. Да започнем с
разликата във възрастта.
:10:10
Доста е голяма, не мислиш ли?
:10:13
Това ще бъде нашата малка тайна.
:10:15
Искаш ли да чуеш още една тайна...
Имам си приятел.
:10:18
Да бе. Ти?
:10:20
Какво? Толкова ли е
трудно да си го представиш?
:10:23
Не, а кой е той?
:10:25
Името ли? Казва се Нойби.
:10:30
Нойби? Що за име е това?
:10:33
Не е твоя работа. Тъпи тиинейджъри.
:10:36
Не е твоя... Разбрах. Нойби.