1:03:05
Брилянтните лъжи на Харолд Зидлър
още веднъж предотвратиха катастрофа.
1:03:11
Но няма лъжа,
колкото и брилянтна да е тя,
1:03:14
която можеше да спаси Сатин.
1:03:21
Господин Зидлър,
госпожица Сатин умира.
1:03:25
Тя е болна от туберкулоза.
1:03:29
Моята малка лястовичка умира?
1:03:37
Тя не трябва да знае, Мари.
1:03:39
Шоуто трябва да продължи.
1:03:44
Щяла нощ, бедният музикант беше чакал,
1:03:49
а сега, за първи път,
1:03:51
той усети студеното пронизване
на ревността.
1:03:59
Къде беше миналата нощ?
1:04:04
Казах ти. Бях болна.
1:04:12
Не е нужно да ме лъжеш.
1:04:18
Трябва да приключим с това.
1:04:22
Всички знаят.
1:04:25
Харолд знае.
1:04:29
Рано или късно Херцогът
ще разбере.
1:04:39
В нощта на премиерата аз
трябва да преспя с Херцога.
1:04:45
И ревността ще те подлуди.
1:04:55
Тогава ще напиша песен.
1:04:58
Ще я сложим в шоуто и колкото
и лоши неща да се случат,