:51:01
Не желая да осъзнавам
действителността. Искам само...
:51:06
зряла жена
С която да мога да разговарям!
:51:09
Трябва да го преживея.
Татко, Лизел...
:51:13
Затваряй си устата!
:51:16
Оо!
:51:28
Понякога си мисля за нас
като за два колета.
:51:33
Пакетирани заедно
на влак,
:51:37
пътуващ неизвестно
за къде.
:51:42
Никой не знае какво съдържа
другия колет.
:51:46
Много разсъждаваш.
:52:02
Хей!
:52:09
Скоро привикнахме към хотела.
Всеки ден ние и майките ни
:52:13
се разхождахме под сенките и
мислехме какво ще обядваме.
:52:17
Ех да можехме да напуснем
хотела за мъничко за час два.
:52:21
Вътре може да полудееш.
:52:29
Мамо, гладна съм!
Всички сте евреи, нали.
:52:33
Защо не напишете писмо до
вашата общност в Найроби!
:52:37
Те все още имат думата
в тази страна.
:52:44
Скоро правителството осъзна, че
не всички немци подкрепят Хитлер.
:52:49
Две седмици по-късно ни разрешиха
свиждане със съпрузите в лагера.
:52:54
От кафявите униформи
не се разбираше
:52:59
кои са британци
и кои германци.