1:05:10
Буана, Кания е без майка.
1:05:11
Може да разтребва стаите.
1:05:13
А може ли да готви?
1:05:15
Трябва ни готвач!
1:05:18
Не, Кания не е готвач.
Може да разтребва стаите.
1:05:23
Камау може да готви за кучето.
1:05:25
За чие куче?
1:05:26
Ние нямаме куче.
1:05:33
Взимате или се махате?
1:05:36
Много е скъпо.
1:05:40
Идвам да взема пощата.
1:05:44
Трябва да има писмо за татко?
1:05:46
Няма поща в неделя
1:05:47
Има поща ето там
1:05:52
Ето. Вземи
1:06:02
Писма с тези клейма
винаги носят сълзи.
1:06:04
Аз ще дам писмото на Буана.
1:06:07
Добра идея. Ти си приятел.
1:06:16
Зохрау, 20 октомври 1940.
1:06:19
Мили сине,
Радвам се да чуя,
1:06:22
че си извадил късмет с
втората ферма.
1:06:26
Вече е невъзможно да се емигрира.
Много скоро
1:06:30
Хитлер ще затвори границите.
Нямаме вече нищо за продан.
1:06:35
Хората говорят, че евреите
ще ги затворят в гета.
1:06:39
При това положение, Грешек ще
ви изпрати новия ни адрес.
1:06:45
Валтер, за пръв път в живота ми
съм обезпокоен!
1:06:50
Притеснен... особено за Лизел,
но и за моя собствен живот.
1:06:56
В Германия се чувстваме като
на самотен остров.