:59:00
на замъка Бони.
:59:04
А когато бяхме на 14 години
избягахме заедно.
:59:08
Като брат и сестра, баща и дъщеря,
съпруг и съпруга.
:59:12
- Той използваше спасението ми.
- Не.
:59:15
Не.
:59:19
Не искам да знам.
:59:22
Не сега.
:59:26
Ти си Джулия Ръсел, от Денвър.
:59:32
Родена си...
:59:34
в деня в който стъпи на оня кораб
:59:37
и стана моя жена.
:59:44
Но тогава изобщо не съм
Джулия Ръсел, нали?
:59:51
Аз просто съм твоя жена.
1:00:43
- Кой е?
- Не знам.
1:00:45
Едуин е, мила моя.
1:00:48
Подранил ли съм?
1:00:51
Не бързай,
1:00:53
нищо не ми доставя
повече удоволствие
1:00:55
от това да те чакам
пред вратата ти.
1:00:59
Освен разбира се,
ако не пуснеш вътре.