:30:14
- Ти не си виновна.
- Да, мисля, че ние сме виновни.
:30:21
Защото, ако не бяхме ние,..
:30:23
... с Шон нямаше да се скараме и
нямаше да изгубя контрол над колата.
:30:26
Онези пред нас бяха пияни на кирка.
:30:29
Направиха завой на 180 градуса.
Нямаше как да спреш.
:30:32
Никой нямаше да може да спре.
:30:36
Не че ми липсва. Видях го.
:30:43
Видя си го? Кажи ми какво стана?
:30:48
Тичах, когато усетих
една ръка на рамото си,..
:30:53
... която ме обърна,
след това чух името си...
:30:57
-... и беше той.
- Защо си бягала?
:31:00
Помниш ли онзи тип от клуба,
който ме хвана, докато танцувах с Ани?
:31:06
- Да, ти му се развика.
- Той е тук, в университета.
:31:10
Не е, Каси. Нито пък Шон.
:31:15
Знаеш го, нали.
:31:17
И ти можеше да умреш онази нощ.
:31:21
Но оживях, нали?
:31:23
Да, и се чувстваш виновна заради това.
:31:27
- А училището?
- Никъде няма да ходя.
:31:30
Харвард е живота ти...
:31:34
... и само това има значение за теб.
:31:37
Само ти имаш значение за мен.