:20:17
Никълас!
:20:23
Никълас, идвам!
:20:31
- Никълас!
- Какво има?
:20:34
Защо плачеше?
:20:35
Не съм плакал. Четях.
:20:37
Но току-що те чух... Ан!
:20:48
Ан!
:20:51
Ан?
:20:53
все още не съм го научила, мамо.
:20:55
- Добре ли си?
- Да.
:20:58
- Защо плачеше?
- Не съм.
:21:01
Чух те преди малко.
:21:05
Не трябва да се срамуваш, скъпа.
:21:07
Не съм.
:21:08
Ако бях плакала,
щях да ти кажа.
:21:11
Така ли?
Значи съм си въобразила?
:21:13
Не, беше това момче.
:21:15
Кое момче?
:21:17
Виктор.
:21:18
Кой е Виктор?
:21:21
Момчето, което беше тук преди малко.
:21:24
Казах му да ме остави да уча,
:21:26
но той не искаше да престане да плаче.
:21:28
Мисля, че е разглезено хлапе.
:21:30
Каза, че трябва да
напуснем къщата.
:21:32
Така ли? А защо плачеше?
:21:35
Защото не харесва къщата,
:21:37
но трябва да живее тук.
Баща му е пианист...
:21:40
- Пианист, така ли?
- Да.
:21:43
Казах, че не може
да пипа пианото.
:21:46
Не ме послуша, мамо.
:21:49
Значи си говорила и с баща му?
:21:51
Не, само с Виктор.
:21:53
Баща му е в салона с другите.
:21:54
Идвам от салона.
Там нямаше никого.
:21:58
Трябва да са се качили горе.
Оглеждат къщата.