:24:01
Не вярвам, че си видяла момче.
:24:03
Вярвай каквото искаш.
:24:04
Скоро ще ни молиш
да си играем с теб.
:24:19
Никълас!
:24:20
Какво?
:24:24
Погледни.
:24:27
Защо си дръпнала завесите?
:24:29
- Не бях аз.
- Кой тогава?
:24:31
Виктор.
:24:33
Прави го по цяла нощ.
:24:35
Лъжеш! Ще кажа на мама.
:24:37
- Значи съм лъжкиня, така ли?
- Да.
:24:40
Виктор, излез иззад завесата,
:24:43
за да може глупавият ми
брат да те види.
:24:54
Остави ме на мира.
:24:56
Значи не искаш да го видиш?
:24:57
Ти си страхливец.
:24:59
Страхливец, страхливец.
:25:05
Тогава ще го направя сама.
:25:24
Достатъчно, Виктор.
:25:28
Никълас. Никълас.
:25:30
Кажи му да остави завесите.
:25:31
Не иска да ме слуша.
:25:33
Престанете! Махнете се
от леглото. И двамата.
:25:35
Това е нашето легло.
:25:37
Не, мое е.
:25:38
Ан, моля те, престани
да си преправяш гласа!
:25:41
Тихо, страхливецо!
:25:44
Ако не престанеш,
ще кажа на мама
:25:47
и тя ще те изрита.
:25:48
Не познаваш майка ми.
:25:51
А ти не познаваш моите родители!
:25:52
Ан, ще кажа на мама,
че правиш така.
:25:55
Не бъди глупав.
Не виждаш ли, че не съм аз?
:25:58
Виктор, докосни му бузата,
за да разбере, че си истински.