1:14:01
Вярно е.
1:14:04
Истина е.
1:14:07
Обичам те, мамо.
1:14:17
Намери завесите.
1:14:22
Кой беше?
1:14:24
Кой го направи?
1:14:25
Кажи ми!
1:14:27
Кажи!
1:14:30
Ти знаеш какво се е случило!
1:14:31
Знаеш, защото се е
случило и на теб!
1:14:34
Ще ми кажеш.
1:14:36
Напиши го.
1:14:37
Напиши го, моля те!
1:14:40
Това държане няма
да помогне, госпожо.
1:14:43
Тя не може да пише.
1:14:46
- Къде са?
- Кое?
1:14:48
Завесите!
1:14:49
От завесите зависи
животът на децата ми!
1:14:52
Някой е взел завесите!
1:14:53
Забелязах, госпожо.
1:14:55
Няма нужда да повишавате глас.
1:14:58
Г-н Тътъл, тъкмо
щях да ви повикам.
1:15:01
Знаете ли, че някой
е взел завесите?
1:15:05
Завесите?
1:15:08
О, боже.
1:15:10
Защо му е на някой
да взема всички завеси?
1:15:14
Предполагам, за да пусне
дневна светлина в къщата.
1:15:18
Дневна светлина. Разбира се.
1:15:21
Някой иска да убие децата ми.
1:15:23
Защо мислите,
че светлината ще ги убие?
1:15:26
Луда ли сте?
1:15:29
Казах ви.
1:15:32
Вече ви казах!
1:15:33
Децата са силно
чувствителни към светлината!
1:15:35
Тя ще ги убие!
1:15:37
Да, но това е било преди.
1:15:39
Състоянието им може
да се подобрило.
1:15:42
Ако никога не се изложат
на дневна светлина,
1:15:45
откъде ще знаете,
че не са излекувани?
1:15:46
Снаха ми имаше ужасен ревматизъм
1:15:51
на краката и гърба.
1:15:53
Един прекрасен ден
1:15:57
просто изчезна.