1:29:14
Добре ли сте?
1:29:16
Да. Само малко замаяна.
1:29:21
Какво се случи?
1:29:23
Осъществиха контакт.
1:29:26
И тримата?
1:29:28
Очевидно, да.
1:29:31
Майката и двете деца.
1:29:34
Доста интересно, не мислите ли?
1:29:36
Интересно?
1:29:38
Изплаших се до смърт!
1:29:40
Скъпа, успокой се.
1:29:41
Не. Досега беше както ти искаше,
1:29:44
но сега ме чуй.
1:29:46
Не можем да останем
повече в тази къща.
1:29:48
Напълно ясно е,
1:29:49
че тези същества
не искат да живеем тук.
1:29:51
Все още не знаем нищо за тях.
1:29:53
Напротив, знаем.
1:29:55
Знаем, че жената е полудяла,
1:29:57
удушила е двете си деца,
после се е застреляла.
1:29:59
Това е достатъчно.
Помисли за сина ни.
1:30:02
На Виктор му няма нищо.
1:30:04
Има му! Сънува кошмари.
1:30:07
Казва, че е видял момичето,
1:30:09
дори и тази дама беше
обсебена от нея.
1:30:11
Моля те, нека напуснем тази къща.
1:30:14
Добре.
1:30:15
Ще си тръгнем утре сутринта.
1:30:18
Господи, благодаря ти.
1:30:22
Ще отида да видя Виктор.
1:30:27
Още веднъж ви благодаря,
че дойдохте.
1:30:30
За нас беше удоволствие.
1:30:31
Надявам се, че сме помогнали.
1:30:32
Да, разбира се.
1:30:39
Отначало не можах да разбера
1:30:42
какво прави възглавницата в ръцете ми
1:30:49
и защо вие не мърдате.
1:30:55
Но после осъзнах.