1:32:04
и ми казва: "Не се предавай!
1:32:11
Бъди силна!
1:32:14
Бъди добра майка!
1:32:18
Заради тях!"
1:32:24
Но сега...
1:32:29
сега...
1:32:33
какво означава всичко?
1:32:40
Къде сме?
1:32:43
Лидия каза същото,
1:32:45
когато осъзна,
че и тримата сме мъртви.
1:32:50
Това бяха последните й думи.
1:32:55
Но не можех да ви го кажа преди.
1:33:02
Да направя ли
по чаша чай, госпожо?
1:33:09
Тези ще си тръгнат,
1:33:11
но ще дойдат други.
1:33:14
Понякога ги усещаме,
1:33:16
друг път не можем.
1:33:19
Но така е било винаги.
1:33:24
Госпожо.
1:33:30
Мамо...
1:33:32
татко е умрял във войната, нали?
1:33:34
Да.
1:33:36
Ще го видим ли някога отново?
1:33:38
Не знам.
1:33:41
Ако сме мъртви,
къде тогава е предверието?
1:33:49
Не знам дали изобщо има предверие.
1:33:54
Не съм толкова мъдра като вас,
1:33:59
но знам, че ви обичам.