:35:01
Няма защо.
:35:14
Какво искате да знаете?
:35:20
Ами, опитвам се да запълня празнините.
:35:25
Да сглобя всички парчета, г-жо Ханзен.
:35:28
Ако можете да си спомните нещо,
:35:30
което не сте казали на полицаите,
:35:34
нещо конкретно, което може да...
:35:38
Беше сряда и тя не дойде.
:35:41
Казах си, че не се е качила в рейса...
:35:44
... дори не е отишла на училище.
:35:47
Реших, че се е прибрала.
:35:56
Тя как изглеждаше?
:36:00
Как минаваха срещите ви с Джини.
:36:03
Как бяха?
:36:06
Идваше с малката си раница
:36:10
и я пускаше на пода.
:36:14
Целуваше ме по бузата.
:36:16
Голяма целувка, винаги по лявата буза.
:36:21
И после беше време за работа.
:36:26
От мига, в който сядаше зад пианото...
:36:30
... бяхме изцяло делови.
:36:34
Преподавах й урока...
:36:36
... също като на всичките ми други ученици.
:36:42
Нямаше "Бабо, това", "Бабо, онова".
:36:51
Но от мига, в който свършехме...
:36:53
... отново беше моята Джини.
:36:58
Как може Господ да е толкова ненаситен?