:11:01
По този начин ли обясняваш
какво се е случило с теб?
:11:04
- Какво?
- Какво се случи с лицето ти?
:11:07
- Няма да говоря повече с теб.
- Не искаш да ми покажеш лицето си?
:11:10
Не!
:11:15
- Знаеш ли защо си тук?
- Разговор, кафето--
:11:18
Дейвид, частта където
се парираме и отблъскваме...
:11:22
и се опознаваме
малко по малко--
:11:25
Не. Няма да стане.
:11:26
Ще трябва да я прескочим,
защото си обвинен в убийство.
:11:31
След четири седмици, съдя
ще определя съдбата ти...
:11:34
базирайки се на това,
което ще напиша аз.
:11:36
- Затова ще говориш с мен.
- Няма убийство.
:11:40
Няма убийство!
:11:44
Никога не се е случвало!
:11:47
- Не трябва да говоря с никого!
- Искаш ли да ти помогна?
:11:51
- Разкарай се от мен.
- Успокой се, слънчице.
:11:53
Успокой се, Лице.
Цялата ти история е пълна с дупки!
:11:56
Спри. Спри!
:11:57
Моля ви, напуснете веднага.
Аз ще поема отговорност.
:11:59
Моля ви, напуснете веднага.
Аз ще поема отговорност.
:12:00
Моля ви, напуснете веднага.
Той контролира всичко.
:12:04
Ще те пипна,
малката откачалка на татко.
:12:07
- Родителите ми са мъртви, тъпо копеле!
- Достатъчно!
:12:13
Това вярно ли е?
:12:14
- Добро ченге, лошо ченге--
- Че си детенцето на татко?
:12:18
Историята на Дейвид Еймс Старши.
:12:22
Баща ми не беше създаден
за 21-ия век.
:12:24
Никога не беше ходил до Макдоналдс,
нито веднъж.
:12:26
Никога не беше гледал телевизия,
и все пак...
:12:29
най-голямото му списание
все още е телевизионния справочник.
:12:32
Той и майка ми правеха най-големите
партита на литературния свят.
:12:36
С балони.
Скокове от самолети.
:12:38
Той търсеше приключение.
:12:40
Неговата автобиография е наръчника...
:12:42
на всеки безмилостен издател
в Ню Йорк.
:12:44
Казва се "Да защитиш кралството".
:12:47
Чел съм я.
:12:49
Страница 127--
:12:51
" Дейвид Младши беше възхищение
като дете."
:12:54
Пропуснах ли нещо тук?
Това ли беше всичко, което е написал за теб?
:12:58
Не мисля, че той някога
успя да преодолее факта...