:09:13
Причината поради която отказвам
да приема екзистенциализмът...
:09:16
като просто още една френска мода
или историческо любопитство...
:09:21
е че смятам, че има нещо много важно
да ни предложи в новият век.
:09:25
Страх ме е, че губим истинските
добродетели в живота,
:09:30
чувството за поемане на
отговорност за този, който си
:09:33
способността да направиш нещо със себе
си и да се чувстваш добре живеейки.
:09:38
Екзистенциализмът често е дискутиран
като философия на отчаянието.
:09:42
Но мисля, че истината е точно обратната.
:09:45
Сартр веднъж запитан, отговорил, че никога
не е почувствал ден на отчаяние в живота си.
:09:50
Това, което се усеща четейки тези автори...
:09:53
е не толкова чувство на
терзание относно живота...
:09:57
колкото истинска жизнерадост
от това, че си над него.
:10:00
Ти създаваш своят живот.
:10:03
Чел съм пост-модернистите с
известен интерес, дори възхищение.
:10:08
Но когато ги чета, винаги имам
ужасното натрапчиво чувство...
:10:12
че нещо много съществено е пропуснато.
:10:16
Колкото повече говорим за
човека като продукт на обществото...
:10:21
или резултат на различни въздействия...
:10:24
като отделен фрагмент,
който е недостатъчен,
:10:28
това, което правим е да създаваме
цял нов свят от извинения.
:10:31
А когато Сартр говори за отговорност,
:10:34
той не говори за нещо абстрактно.
:10:36
Не говори за второто ни Аз или за понятието
за душа за което биха спорили теолозите.
:10:41
А за нещо много конкретно.
Аз и ти говорейки.
:10:44
Взимайки решения. Правейки
неща и понасяйки последствията.
:10:48
Въпреки че има над шест
милиарда хора по света.
:10:52
Това което правиш е от значение.
:10:55
Първо има значение,
в материално отношение.
:10:58
Има значение и за другите
хора и дава пример.