:57:00
защото те имат един вид литературно повествование
на което донякъде трябва да робуваш.
:57:05
Най-добрите филми не са тези
които са обвързани с такова робуване.
:57:09
Така, че... не знам--
:57:11
Целият този начин на разказване
ми изглежда...
:57:13
Очевидно, тази последователност я има
в киното, защото то съществува във времето,
:57:15
точно както има последователност в музиката.
:57:17
Но ти не измисляш първо историята
на песента и после да я правиш
:57:20
Тя трябва да дойде от самият момент.
:57:23
Това е което притежава филма.
Просто този момент, който е свят.
:57:26
Както този момент, той е свят.
:57:29
Но ние се размотаваме сякаш той не е свят.
:57:31
Ние се размотаваме сякаш има определени
святи моменти и всички други моменти...
:57:33
- които не са святи, но въпреки това този
момент е свят.
- Да. Да.
:57:36
И филмът може да ни позволи да видим това.
:57:38
Можем да го запечатаме в кадърът така че,
можем да го видим, "А-а, този момент. Свят."
:57:41
"свят, свят, свят"
момент след момент.
:57:44
Но кой може да живее по този начин?
Кой може да каже, "Уау, свят!"?
:57:47
Защото, ако аз те погледна
и ти позволя да си свят--
:57:49
Не знам. Бих спрял да говоря.
:57:52
И ти ще бъдеш в моментът.
Този момент е свят, нали?
:57:56
Аз бих бил открит.
:57:58
Бих погледнал в очите ти
и заплакал...
:58:01
и бих почувствал всичко това,
което не е учтиво.
:58:05
Ще те накара да се почувстваш неудобно.
:58:07
Можеш също и да се смееш.
Защо да плачеш?
:58:10
Ами, защото -- не знам
:58:12
Аз съм по-склонен да плача.
:58:18
Нека го направим сега.
Нека имаме свят момент.
:58:46
- Всичко е слоеве, нали?
- Да.
:58:48
Има го светият момент, има
го и съзнаването,
:58:51
че се опитваме да постигнем
светият момент...
:58:53
по същият начин както филма е действителният
момент който наистина се случва,
:58:56
но и актьорът се преструва, че е
в една различна реалност.