:15:01
Благодаря ви.
- Няма защо.
:15:08
Г-н Ларош! Казвам се Сюзан Орлийн.
Писателка съм за "Ню Йоркър"...списанието.
:15:13
Знам го. Като рекламата:
"Ню Йоркър ли? Да, Ню Йоркър."
:15:18
Да, точно така.
Много искам да пиша за вашия случай.
:15:24
Така ли? Ами напишете, че не ми пука
какво ще решат тука.
:15:30
Прав съм и ще отида чак до Върховния Съд.
Съдията да си го начука.
:15:42
Това наистина ли ще го напишете?
- Разбира се.
:15:54
Започваме на Държавно Шосе 29.
Разбит бял ван рязко завива към
държавения резерват Факахачи.
:16:02
Шофьорът е слаб мъж без предни зъби.
Това е Джон Ларош.
:16:11
Трябва ми почивка.
:16:13
Много ми хареса концерта.
- И на мен. Но краят беше малко странен.
:16:20
Не! Беше разгорещен.
Солистът също беше жесток... перфектен.
Подлуди ме.
:16:29
Искам да съм като него.
- Но ти си!
- В никакъв случай не съм.
:16:36
Обожавам да те слушам като свириш.
- Благоадря ти, Чарли.
:16:42
Ето ни и нас.
:16:46
Е...какво ще правиш сега?
- Ами, трябва да си лягам...
имам много работа утре.
:16:55
Е...лека нощ тогава.