:12:07
- Добре, мерси.
:12:24
- Г-н Мак Кий!
- Да.
:12:26
- Аз съм онзи, на който
се скарахте тази сутрин.
- Кой по-точно?
:12:32
- Онзи, който смяташе, че
нищо не се случва в света.
- А, да. Е, приятна вечер.
:12:38
- Трябва да говоря с вас. Моля ви.
Г-н Мак Кий, много съм боязлив и
трудно се запознавам с хора.
:12:46
Но това, което казахте тази сутрин
ме потресе.Не се отнася само за моите избори
като писател, а като човек.
:12:54
Моля ви!
:12:59
- Едно питие ще ми е от полза.
:13:05
- "...но са малко нереални, краткотрайни
и недостежими."
- Какво се случва след това?
:13:13
- Нищо. Така свършва книгата.
Исках всичко да е семпло. Без да
променям героите и случилото се.
:13:20
Исках да покажа цветята като Божи чудеса и
как Орлийн никога не намира орхидеята.
:13:30
- Разбирам, но това не е филм.
Трябва да се върнеш и да вмъкнеш драма.
:13:38
- Не мога да се върна. Имам страници с
погрешни стартове и подходи.
И крайният ми срок отдавна мина.
:13:46
- Ще ти кажа една тайна.
Най-важното в един филм е последното
действие. Можеш да имаш проблеми и
:13:56
недостатъци, но ако краят е интересен,
ще имаш хит. Намери края. Но без измами.
И никакви лъжливи секс сцени!