:47:01
- Мамо...
- Чарлс? Чарлс, ти ли си?
:47:12
- Добре ли си, Чарлс? Какво е станало?
:47:35
Доналд казва, "Това е нейна работа.
"Ти си това, което обичаш,
а не това, което те обича."
:47:44
Това го реших отдавна."
:47:47
Кофман се разплаква. Опитва се да
благодари на брат си, но не може
да го изрази с думи.
:47:56
- Как се oправяш?
- Добре.
:48:03
Липсва ми.
- Как върви сценарият?
:48:08
- Добре. Почти съм го завършил.
Ще се радвам да започна нещо друго.
- Сигурна съм.
:48:15
- А ти как си?
:48:18
-...а през янауари с Дейвид
отидохме в Прага.
- Звучи добре.
:48:23
- Да. Има жесток куклен театър.
- Чувал съм. Трябва да го видя.
:48:27
- Има една църква украсена с човешки
черепи и кости. Хиляди!
:48:37
Мислех си за теб, когато бяхме там.